Археологът Красимира Лука: Простият народ се управлява по-лесно
Красимира Лука е завършила археология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. От 2000 година е ръководител на Българско археологическо съдружие. Оттогава до момента е управлявала или взела участие в голям брой планове, отдадени на опазването на културните монументи и популяризирането на културното завещание на България, измежду които основаването на археологически комплекс Мездра-Калето, организирането на интернационална акция за избавяне на антична Рациария, археологически летни лагери.
Като ръководител на сдружението по нейна самодейност са възобновени или са инициирани нови изследвания на редица обекти в Северозападна България. Участник е в голям брой научни експедиции, отдадени на римския и средновековния интервал в този район. Ръководител на археологическите разкопки в римския боен лагер Conbustica, Видинско, и на избавителни дейности в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Член е на Европейската асоциация на археолозите и на Europa Nostra – европейска организация за запазване на културното завещание.
– Г-жо Лука, за какво твърдите, че не ви позволяват да работите като археолог?
– Проблемът не е единствено при мен. В България има общо седем университета, които оферират компетентност „ Археология “. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат най-малко 10 подготвени експерти, то това значи, че от 1998 година насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с към 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По публични данни обаче работещите археолози сега са сред 200 и 300. Затова настоявам, че България е една от най-богатите страни в света… Една от дребното, която може да си разреши да финансира образованието на експерти и по-късно да ги изхвърли на боклука.
– Вас кой ви финансира?
– Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който съумява да организира археологически разкопки и проучвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено образование за непознати студенти (което включва, несъмнено, и разпространение на родното ни наследство), разнообразни стратегии и планове. Оказа се обаче, че в очите на археологическата колегия това е „ закононарушение “ и че в случай че археолозите не точат пари от страната, са „ незаконни “, „ частни “ и „ противозаконни “. И с цел да не останете с усещане, че става въпрос единствено за пари (макар че като приказваме за археология, точно за това става въпрос), ще изтъквам суверена (българския народ), който е споделил: „ Вързан поп – спокойно село “. Да не забравяме, че през 1945 година са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и боен хайлайф. Между които и създателят на българската археология, интернационално приетия академик Богдан Филов! Та за какво аз и още 1400 индивида в България не можем да упражняваме специалността си? Ами тъй като „ попът “ би трябвало да е вързан. Защото от 1945 година насам в България интелигенция няма! И тъй като елементарният народ се ръководи по-лесно.
– От кого зависят разрешителните за археологически изследвания?
– От политическата обстановка. Няма правила (има закони, само че те не се спазват). Ако си комфортен – позволяват. Ако не си – търси си работа в Англия, да речем. Официално разрешителните се издават от министъра на културата, само че преди този момент документите би трябвало да минат през Археологическия институт с музей към Българска академия на науките. После отиват в така наречен Съвет за теренни изследвания (специализиран експертен съвет към Министерството на културата). Там се прецеждат още един път. Твърди се, че по този метод се упражнява надзор върху качеството на археологическите изследвания. Който е осведомен най-малко малко с фурия на културните монументи в България, е наясно, че резултатът е извънредно отрицателен. Преди време един юрист ме попита: „ Добре де, при нас също има избрани правила и условия, с цел да получим право да упражняваме специалността си. Но го вършим един път в живота си. А вие твърдите, че всяка година внасяте дипломата си за висше обучение в министерството и молба да работите?! В това няма логичност. “ Протоколите от съвещанията в НАИМ към Българска академия на науките и в така наречен Теренен съвет са прекомерно забавно четиво. Приличат на битпазар. С две думи – на тези съвещания се раздават археологически обекти. Притежавам копия от няколко такива разисквания и единствено желязната воля и самодисциплина са ме възпрели до момента да не ги изгоря в камината дружно с преносимия компютър! Дотолкова са низки и долнопробни.
– Разкажете накратко за извоювания от вас план с доброволци на ЮНЕСКО и развоя на събитията.
– Проектът се казваше Ratiaria semper floreat („ Рациария постоянно ще процъфтява “ – надпис от времето на император Анастасий върху основната врата на античния град Рациария). Той беше един от общо 13 утвърдени плана в Европа и първият по рода си в България. Имаше за цел да подкрепи включването на античния град Рациария (до днешното село Арчар, Видинско) в листата на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че общината, на чиято територия се намира Рациария, е осъществила план на стойност 810 000 евро взаимно с община Майданпек, Сърбия. В нашата съседка парите са изхарчени за построяването на супермодерна музейна постройка, а в България – за две табели… Проектът на ЮНЕСКО нямаше по какъв начин да уцели по-неудобен миг. Някакви си чужденци и някаква си „ частна организация “ желаеха да видят по какъв начин се стопанисва античния монумент. Нямаше метод да ни позволен. Толкова коства нашето културно завещание – 810 000 евро!
– Лесно ли е да се бориш със системата?
– Голямата ми битка е да се съблюдава законът. Колкото и посредствен да е, никой не би трябвало да си мисли, че е над него. В момента съществуват голям брой нарушавания, да вземем за пример условието за обезпечено финансиране на спешна консервация след края на археологическите изследвания. Посетете обекта Рациария и вижте дали въобще има някаква отбрана на изровените старини. Също – условието (до предходната година) за целогодишна обезпечена охрана на археологическите обекти. Пак отидете до Рациария… Изискването за експониране на културни полезности (надписи и архитектурни детайли) под защитно покритие. Не е належащо да ходите до Рациария. Идете в Докторската градина в София. Изискването за инвентиране на културните полезности. Идете в НАИМ при Българска академия на науките или в който ви хрумне музей. Аз персонално още преди 10 години предадох в Регионален исторически музей Видин всички находки от моите проучвания (около 2000). До ден сегашен те не са заведени във фонда на музея и де юре не съществуват. Да не преставам ли?
– Как ще ни обясните обстоятелството, че в българските музеи не попадат българи до XVIII век?
– Не се бях замисляла по какъв начин се показват българите в нашите музеи. Спомням си миг от образованието ми в Софийския университет, когато ни обясниха, че дали приказваме за българи или за славяни, зависи от политическата обстановка. Преди 9 септември 1944 година са търсили българите, по-късно – по разпореждане на Коминтерна – славяните. Поколението, с което аз съм израснала и което ни обучаваше в университета, към момента следваше съветската славянофилска традиция. Трудно се пробива тази стена, още повече в интервал, в който българската археология се намира в най-големия си крах от своето основаване насам. Акцентът е върху основаването на сензациите и усвояването на средства. Отвори се път за плагиатство и за налагане на мнение от позиция на силата. Не мисля, че в тези условия която и да е тематика от българската история има шанс…
– Какво тябва да се промени, с цел да опазим културно-историческото ни завещание за идните генерации?
– Законовата уредба би трябвало да мине от забранителен в насърчителен режим. Какво се случва, в случай че някой желае да направи нещо за културните монументи в нашата страна? Най-фрапантният случай от последните дни е опитът да бъде избавена църквата „ Св. Спас “ край дупнишкото село Червен брег. Фондация „ Света България “ е събрала средства от донори за опазване на стенописите на църквата. За това е било належащо да се направи и дренаж, който да отнеме влагата. „ Дренаж “ значи дребна дупка (да речем, с ширина към 50 см) към основите на постройката. Да, но не! Тъй като църквата е издигната върху по-стара, парите безусловно са били конфискувани от Археологическия институт към Българска академия на науките. Три години поред така наречен „ дренаж “ се разгръща на метри към църквата. Три години парите на донорите отиват не по предопределение, а за някакви си никому ненужни археологически сондажи. И три години стенописите не престават да се разрушават! А тези, които са отделили от личните си средства, с цел да опазят църквата, са излъгани. В случая една благородна самодейност е блокирана, тъй като на изпълнителите е неразрешено да я извършат. И най-фрапантното е, че съгласно настоящия закон тези, които са отделили средства и време, с цел да спасят един културен монумент, са persona non grata, т.е. нямат думата! Защото са „ частна организация “.
– Във връзка с иманярските закононарушения у нас – към този момент се приказва за над половин милион иманяри – смятате ли, че те могат да работят толкоз години без защита от органите, които би трябвало да ги преследват?
– Винаги съм казвала и в този момент ще го повторя: терминът „ проведена престъпност “ не значи „ група роми с лопати “! Ако няма кой да купува, няма да има и кой да копае… В България се преследват тези с лопатите, т.е. лекуваме синдрома, само че не и заболяването. Разбира се, че иманярството се покровителства свише! В кюпа са музейни служащи, прокуратура и полиция. Какво значи това, че с години не можем да опазим един обект като Рациария да вземем за пример? Даже Google maps са снимали иманярска групичка около пътя и все пак нищо не се случва. Ето това е резултатът, когато се не разрешава! Забранява се на професионалните археолози, на неправителствените организации, на публицистите, дори и на локалните служители на реда.
– Упорито се приказва и за археолози-иманяри – какво е вашето мнение?
– Аз персонално бях извикана в ГДБОП по сигнал на Регионалния исторически музей Видин да давам пояснения за дейностите си като археолог. Обвинението беше, че откакто се финансирам с „ частни “ средства (разбирай планове, спонсори и пр.), то значи продавам част от находките и по този метод финансирам изследванията си!? Да изпратиш сигнал против Неправителствени организации за това, че е съумяло да задейства локалната общност, да събере средства и да организира действия в интерес на обществото е задоволително показателно. Крадецът вика „ Дръжте крадеца! “ Моето персонално мнение е, че актуалната система протежира иманярството. Темата е дълга, само че тези, които имат власт, се възползват.
– България е измежду трите страни в Европа с най-древно историческо завещание и най-непозната дестинация в света с тези си достолепия. Каква е повода за това?
– Причината е, че гоним персонални, а не национални ползи. България е непозната дестинация освен като туристическа, само че и като историческа територия. Мога да дам доста образци, в които страната ни въобще не участва. Това ще е по този начин, до момента в който не премахнем пипалата на октопода и не дадем път на същинските учени и експерти.
Като ръководител на сдружението по нейна самодейност са възобновени или са инициирани нови изследвания на редица обекти в Северозападна България. Участник е в голям брой научни експедиции, отдадени на римския и средновековния интервал в този район. Ръководител на археологическите разкопки в римския боен лагер Conbustica, Видинско, и на избавителни дейности в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Член е на Европейската асоциация на археолозите и на Europa Nostra – европейска организация за запазване на културното завещание.
– Г-жо Лука, за какво твърдите, че не ви позволяват да работите като археолог?
– Проблемът не е единствено при мен. В България има общо седем университета, които оферират компетентност „ Археология “. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат най-малко 10 подготвени експерти, то това значи, че от 1998 година насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с към 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По публични данни обаче работещите археолози сега са сред 200 и 300. Затова настоявам, че България е една от най-богатите страни в света… Една от дребното, която може да си разреши да финансира образованието на експерти и по-късно да ги изхвърли на боклука.
– Вас кой ви финансира?
– Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който съумява да организира археологически разкопки и проучвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено образование за непознати студенти (което включва, несъмнено, и разпространение на родното ни наследство), разнообразни стратегии и планове. Оказа се обаче, че в очите на археологическата колегия това е „ закононарушение “ и че в случай че археолозите не точат пари от страната, са „ незаконни “, „ частни “ и „ противозаконни “. И с цел да не останете с усещане, че става въпрос единствено за пари (макар че като приказваме за археология, точно за това става въпрос), ще изтъквам суверена (българския народ), който е споделил: „ Вързан поп – спокойно село “. Да не забравяме, че през 1945 година са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и боен хайлайф. Между които и създателят на българската археология, интернационално приетия академик Богдан Филов! Та за какво аз и още 1400 индивида в България не можем да упражняваме специалността си? Ами тъй като „ попът “ би трябвало да е вързан. Защото от 1945 година насам в България интелигенция няма! И тъй като елементарният народ се ръководи по-лесно.
– От кого зависят разрешителните за археологически изследвания?
– От политическата обстановка. Няма правила (има закони, само че те не се спазват). Ако си комфортен – позволяват. Ако не си – търси си работа в Англия, да речем. Официално разрешителните се издават от министъра на културата, само че преди този момент документите би трябвало да минат през Археологическия институт с музей към Българска академия на науките. После отиват в така наречен Съвет за теренни изследвания (специализиран експертен съвет към Министерството на културата). Там се прецеждат още един път. Твърди се, че по този метод се упражнява надзор върху качеството на археологическите изследвания. Който е осведомен най-малко малко с фурия на културните монументи в България, е наясно, че резултатът е извънредно отрицателен. Преди време един юрист ме попита: „ Добре де, при нас също има избрани правила и условия, с цел да получим право да упражняваме специалността си. Но го вършим един път в живота си. А вие твърдите, че всяка година внасяте дипломата си за висше обучение в министерството и молба да работите?! В това няма логичност. “ Протоколите от съвещанията в НАИМ към Българска академия на науките и в така наречен Теренен съвет са прекомерно забавно четиво. Приличат на битпазар. С две думи – на тези съвещания се раздават археологически обекти. Притежавам копия от няколко такива разисквания и единствено желязната воля и самодисциплина са ме възпрели до момента да не ги изгоря в камината дружно с преносимия компютър! Дотолкова са низки и долнопробни.
– Разкажете накратко за извоювания от вас план с доброволци на ЮНЕСКО и развоя на събитията.
– Проектът се казваше Ratiaria semper floreat („ Рациария постоянно ще процъфтява “ – надпис от времето на император Анастасий върху основната врата на античния град Рациария). Той беше един от общо 13 утвърдени плана в Европа и първият по рода си в България. Имаше за цел да подкрепи включването на античния град Рациария (до днешното село Арчар, Видинско) в листата на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че общината, на чиято територия се намира Рациария, е осъществила план на стойност 810 000 евро взаимно с община Майданпек, Сърбия. В нашата съседка парите са изхарчени за построяването на супермодерна музейна постройка, а в България – за две табели… Проектът на ЮНЕСКО нямаше по какъв начин да уцели по-неудобен миг. Някакви си чужденци и някаква си „ частна организация “ желаеха да видят по какъв начин се стопанисва античния монумент. Нямаше метод да ни позволен. Толкова коства нашето културно завещание – 810 000 евро!
– Лесно ли е да се бориш със системата?
– Голямата ми битка е да се съблюдава законът. Колкото и посредствен да е, никой не би трябвало да си мисли, че е над него. В момента съществуват голям брой нарушавания, да вземем за пример условието за обезпечено финансиране на спешна консервация след края на археологическите изследвания. Посетете обекта Рациария и вижте дали въобще има някаква отбрана на изровените старини. Също – условието (до предходната година) за целогодишна обезпечена охрана на археологическите обекти. Пак отидете до Рациария… Изискването за експониране на културни полезности (надписи и архитектурни детайли) под защитно покритие. Не е належащо да ходите до Рациария. Идете в Докторската градина в София. Изискването за инвентиране на културните полезности. Идете в НАИМ при Българска академия на науките или в който ви хрумне музей. Аз персонално още преди 10 години предадох в Регионален исторически музей Видин всички находки от моите проучвания (около 2000). До ден сегашен те не са заведени във фонда на музея и де юре не съществуват. Да не преставам ли?
– Как ще ни обясните обстоятелството, че в българските музеи не попадат българи до XVIII век?
– Не се бях замисляла по какъв начин се показват българите в нашите музеи. Спомням си миг от образованието ми в Софийския университет, когато ни обясниха, че дали приказваме за българи или за славяни, зависи от политическата обстановка. Преди 9 септември 1944 година са търсили българите, по-късно – по разпореждане на Коминтерна – славяните. Поколението, с което аз съм израснала и което ни обучаваше в университета, към момента следваше съветската славянофилска традиция. Трудно се пробива тази стена, още повече в интервал, в който българската археология се намира в най-големия си крах от своето основаване насам. Акцентът е върху основаването на сензациите и усвояването на средства. Отвори се път за плагиатство и за налагане на мнение от позиция на силата. Не мисля, че в тези условия която и да е тематика от българската история има шанс…
– Какво тябва да се промени, с цел да опазим културно-историческото ни завещание за идните генерации?
– Законовата уредба би трябвало да мине от забранителен в насърчителен режим. Какво се случва, в случай че някой желае да направи нещо за културните монументи в нашата страна? Най-фрапантният случай от последните дни е опитът да бъде избавена църквата „ Св. Спас “ край дупнишкото село Червен брег. Фондация „ Света България “ е събрала средства от донори за опазване на стенописите на църквата. За това е било належащо да се направи и дренаж, който да отнеме влагата. „ Дренаж “ значи дребна дупка (да речем, с ширина към 50 см) към основите на постройката. Да, но не! Тъй като църквата е издигната върху по-стара, парите безусловно са били конфискувани от Археологическия институт към Българска академия на науките. Три години поред така наречен „ дренаж “ се разгръща на метри към църквата. Три години парите на донорите отиват не по предопределение, а за някакви си никому ненужни археологически сондажи. И три години стенописите не престават да се разрушават! А тези, които са отделили от личните си средства, с цел да опазят църквата, са излъгани. В случая една благородна самодейност е блокирана, тъй като на изпълнителите е неразрешено да я извършат. И най-фрапантното е, че съгласно настоящия закон тези, които са отделили средства и време, с цел да спасят един културен монумент, са persona non grata, т.е. нямат думата! Защото са „ частна организация “.
– Във връзка с иманярските закононарушения у нас – към този момент се приказва за над половин милион иманяри – смятате ли, че те могат да работят толкоз години без защита от органите, които би трябвало да ги преследват?
– Винаги съм казвала и в този момент ще го повторя: терминът „ проведена престъпност “ не значи „ група роми с лопати “! Ако няма кой да купува, няма да има и кой да копае… В България се преследват тези с лопатите, т.е. лекуваме синдрома, само че не и заболяването. Разбира се, че иманярството се покровителства свише! В кюпа са музейни служащи, прокуратура и полиция. Какво значи това, че с години не можем да опазим един обект като Рациария да вземем за пример? Даже Google maps са снимали иманярска групичка около пътя и все пак нищо не се случва. Ето това е резултатът, когато се не разрешава! Забранява се на професионалните археолози, на неправителствените организации, на публицистите, дори и на локалните служители на реда.
– Упорито се приказва и за археолози-иманяри – какво е вашето мнение?
– Аз персонално бях извикана в ГДБОП по сигнал на Регионалния исторически музей Видин да давам пояснения за дейностите си като археолог. Обвинението беше, че откакто се финансирам с „ частни “ средства (разбирай планове, спонсори и пр.), то значи продавам част от находките и по този метод финансирам изследванията си!? Да изпратиш сигнал против Неправителствени организации за това, че е съумяло да задейства локалната общност, да събере средства и да организира действия в интерес на обществото е задоволително показателно. Крадецът вика „ Дръжте крадеца! “ Моето персонално мнение е, че актуалната система протежира иманярството. Темата е дълга, само че тези, които имат власт, се възползват.
– България е измежду трите страни в Европа с най-древно историческо завещание и най-непозната дестинация в света с тези си достолепия. Каква е повода за това?
– Причината е, че гоним персонални, а не национални ползи. България е непозната дестинация освен като туристическа, само че и като историческа територия. Мога да дам доста образци, в които страната ни въобще не участва. Това ще е по този начин, до момента в който не премахнем пипалата на октопода и не дадем път на същинските учени и експерти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ